8. Ден Втори, старият град, Руставели, кучета (да, пак)

След кратко стълкновение в което Гого блъска Жоро в някаква кола и двамата се опитват да се обяздят взаимно, тръгваме на бавна весела разходка из стария град. Започваме с един двор, в който има две църкви - едната малка и работеща, а другата голяма и рушаща се. В малката църквичка има гигантска фреска изобразяваща любимата ми легенда за света Нино. Тук тя гледа особено скептично и в очите и се чете "Ае какво става тука ве?!". Голямата рушаща се църква пък се оказва в ремонт, но от вратата се вижда, че е арменска. Има много картини, с надписи на арменски, както и характерни арменски мотиви тук-таме. В последствие ще прочета, че това е небезизвестната църква Норашен, за която грузинци и арменци спорят от много години и която грузинската църква се опитва да погрузинчи уж (според статията в уикипедия). На място си помислих, че ще да е арменско-католическа, защото толкова много картини не ми се струваха характерни за арменска апостолическа църква. Нищо, нормално е при пълната ми липса на достъп до арменски църкви (ненарушена до момента на действието в този разказ) да не мога да ги разпознавам все още.

Изпълзяваме пак на улицата. Жоро си търси нещо за пиене и си взима две лимонади в кутийки от малко магазинче. Опитва ги и се оказва, че и двете не му харесват; те си и миришат на изкуствено, а цветът им е покъртителен. Нищо, едната (тази с аромат на псевдокруша) ми харесва на мен, а другата на Гого и Жоро ни ги дава. Тръгваме по успоредната на голямата улица в стария град (Еркеле? Май да.) Първо минаваме покрай гигантска дупка оградена с ограда зад която се вижда рушащата се страна на тези хубави къщички из стария град, после покрай една църква където някаква баба ни заявява на немски, че е затворено, а после в най-старата църква на Тбилиси (ем забравих как се казва). И тя е в двор с камбанария вградена в стената, но дворът и е ниско долу и се слиза по стълби до църквата. Има служба и си заминаваме. Свойствено за грузинските църкви е ВИНАГИ да има служба в тях. Точно до църквата има една странна наклонена часовникова кула комбинираща различни стилове в изкуството. Сядаме при нея малко да си починем. Часът е към 4. Тъй като наблизо е жената с кваса решаваме да минем оттам по пътя към булевард Руставели, но придвижването ни става все по-бавно и по-бавно. Има паметник на грузински народни танци (или просто на някакви танцуващи типове), който се появява точно когато Гого обяснява, че трябвало да гледаме традиционни танци. Излизаме и вървим покрай останките от старите крепостни стени; там в една хубава старинна къща е и обредният дом. Придвижването е доста бавно, както предвидих всички сме доста поумрели. Ето я жената, взимаме си квас и отново сядаме в градинката. По-точно полягаме, защото пейките го позволяват. Докато почиваме малко обаче, Гого чеше с крака някакво куче, гони се с друго, обръща внимание и на трето и вобще превръща малката ни квасена почивка във фестивал на кучешката лигня. Ставаме и тръгваме преди да е станало късно. Или поне така си мислим; всъщност вече е твърде късно за нас, групата ни е нарастнала с трима. Трите кучета ни следват неотлъчно по баира нагоре към централния булевард и после по самия него; очевидно само малко внимание им е трябвало за да се лепнат на някого. Аз и Жоро се правим на ядосани на Гого заради тая кучешка магария и правим жалки опити да се отървем от кучетата, но всъщност сме прекалено уморени, за да ни пука. Гого пък се прави на леко засрамен от себе си и притеснен за горките животни, които сега ще си напуснат територията, но всъщност тайно се радва на вниманието от нас и от тях.

В крайна сметка едното куче ни заряза и Жоро тържествено определи, че вече знаем, кое от трите кучета е било най-умно. Другите две губим чрез едно стратегическо минаване през подлез - едното не посмя да влезе, а другото излезе от грешен изход. Моткаме се още малко, търсим някакъв мол, защото изведнъж Жоро е започнал да твърди, че иска на мол, да си пазарува разни неща. Това очевидно не е вярно, но на никого не му се спори. Когато аз се уморя почвам да говоря по-малко и да ми пука по-малко за околния свят; когато Жоро се умори обаче, почва да говори повече и да предлага разни неща; когато Гого се умори започва да крещи/пее/рецитира случайни изречения, които само понякога имат смисъл, затова е трудно да се познае кога Гого е уморен, поведението му не е лесно различимо от обичайното. Намираме мола и дружно го използваме за тоалетна. Все пак има и някакво бегло обикаляне на един-два магазина в търсене на шапка за Жоро. Защо търси шапка? Ами забравил съм, както казах като съм уморен спира да ми пука много за случващото се. Гого пък му предлага традиционната грузинска шапка, която си носи от Франция (Да, историята как Гого си носи в Грузия традиционна грузинска дреха от Франция е точно толкова озадачаваща и за мен, колкото и за вас, уважаеми читатели).

В крайна сметка сме готови с мола и решаваме да отидем на другия бряг до катедралата Самеба преди да се е стъмнило. Тръгваме наобратно по булеварда, докато Гого обяснява как все си представя Самебата като някакъв хибрид между чехълче и амеба. Пустата катедрала обаче е на средата на нищото. Нито един път до нея не изглежда особено подходящ. Аз междувременно се сещам, че всъщност искам да си купя книжка за историята на Грузия и най-вече за средновековието и царица Тамар, обаче по целия булевард няма и една книжарница. Накрая точно край спирката на метрото има хора на сергийки дето продават книги. Спирам се, разглеждам старателно и уж си избирам най-хубавата книжка за Златния Век. Гого ми казва, че не му се струва, че ще има достатъчно дълбочина като за мен и това, което ме интересува, ама единствената по-подробна беше една тежка енциклопедия за 100 лари. (Ах, колко е прав в ретроспекция, тая книжка е мноооого зле написана И много зле преведена, пълно е с аргументи като "Грузия била богата, защото имала много пари."  И някой е трябвало да каже на автора/преводача, че когато започваш текст с изречението "The cities x, y, and z were very well developed.", то следващото изречение НЕ трябва да е "The cities a, b and c were also very well developed." Също така кой днес прави книга БЕЗ съдържание или някакъв индекс?) 

Спираме на ъгъла на площада със свети Георги да си починем малко и да си помислим по кой мост да пресечем реката. Намираме карта на Грузия и обяснявам на Гого в кой регион какво има, кой регион или град с какво е известен, кога къде какво е ставало. На Жоро също му се слуша, ама трябва да поседне малко.