6. Ден Първи, вечер в Тбилиси, пир, парти и диня

В маршрутката към Тбилиси няма достатъчно места, затова седя прав в коридорчето, ама краката болят, искат си почивка. Гого си дремва пред мен, Жоро май също на предната седалка. Отново стигаме в автолудница Дидубе, но и тримата сме супер-уморени, не ни се занимава с нея, добре че метрото тук е над земята, та се вижда. Обсъждаме плана за вечерта, че е 18.30 вече. Вчера тия двамцата намерили на някакво кьоше лелка, която продава студен квас от бъчва и много им се усладил; Жоро предлага пак да отидем там. Аз съм за минаване през хостела, че да си тегля един бърз душ и поне да оставя по-голямата част от съдържанието на раницата си. Решаваме междинен вариант - слизаме на Руставели, тръгваме надолу, пийваме квасец при лелката и после през стария град си отиваме до хостела, правим там половинчасова почивка и излизаме на вечерна разходка и вечеря. Обсъжда се и планът за утре, когато мислих сутринта да ходим до Телави. Днес остана обаче прекалено малко време за Тбилисито, а то, по всичко личи е чудесно, затова никакво Телави, утре ще разглеждаме този прекрасен град.

Жоро се диви на метрото, а ние седналите обсъждаме характерния грузински фенотип и дали такова нещо съществува, обсъждайки колко разни от чичките и момичетата наоколо приличат на характерни грузинци. Със сигурност има нещо във веждите като бухали - не просто големи, ами някак си извити нагоре; значително по-често се срещат в Грузия отколкото извън. Ае харесват ми тия хора и тяхната малка странна страничка.

Слизаме на Руставели и излизаме пред парламента (по-точно стария парламент, онзи със събитията от 89-таа и 90та). Има доста запомнящ се вид с огромни арки отпред. Гого ми сочи как колоните между арките имат загатнати капители, което придава на цялата фасада една особена двойнственост - това дали са арки, които образуват колонада от стълбовете помежду си или са колони, чиито капители образуват аркада. Тука не го обясних много добре, ама аз си знам какво имам предвид.

Търси си подлез, ама няма и се налага да пресичаме булеварда през средата му. Разказвам как се пресича улица в Мароко; за съжаление тук обаче няма чичок, който да пресича като нас и от чиято дясна страна да се наредим. Всъщност в Грузия пресичането дори на пешеходна пътека е много опасно, никой не ти дава предимство, не те чака и вобще се разчита на това, че хората са добри шофьори, а не на правилата. После в Армения не беше така. Малко лутане и намираме заветната лелка с бъчва. Квасът е изненадващо студен и освежителен, чудим се как бъчвата държи такава ниска температура, докато си пийваме спокойно в градинката до лелката. Гого твърди, че сградата пред която тя седи спокойно може да е построена в Англия през 19ти век, като изключим очевидно сталинистките елементи. Взимаме си по още един голям квас. Чудим се, дали има вариации на кваса с алкохол или винаги се подразбира тая приятна лимонадка.
С бълбукащи кореми (поне моя де, не мога да гарантирам за другите, ама след един литър квас...) се отправяме по кълдъръмените улички из симпатичния стар град към хостела. Георгиевците имат малък проблем с намирането му, но се справят. На дивана във входа има един мил грузинец (познайте как се казва), който ми взема паспорта, записва ми името и ми го връща и ме разхожда из хостела, докато другите си отиват в стаята. Те, понеже са тук от ден по рано си имат стая, а аз спя в общата с 10 легла. Къпя, мия, преобличам, пускам за малко нета да видя светът какво прави докато аз се веселя и точно след 35 минутки съм готов. Все пак трябва да ги изчакам още десетина. Но какви чудеса прави банята с човек! Или може би е премахването на 7те килограма от гърба ми? Няма значение, важното е, че съм като нов, готов за подвизи и да обиколя нови 20тина километра ако е нужно.

Ама не е. Много скоро след като излизаме се оказва, че сме много много гладни и е време за вечеря. Точно пред изхода на хостела има заведение със супер-апетитни традиционни грузински хачапури, обаче наште двамата точно там са яли вчера, затова е по-добре да изберем друго място. Тръгваме нагоре по улицата към префърцунения подобен на Сашко в Скопие нов паметник на свети Георги на Руставели, който по зла участ виждам поне десет пъти и винаги по тъмно в пълния му блясък. Харесваме си две заведения едно срещу друго и си избираме това от тях, в което може да си седим на тераска навънка. Подочува се "Кантааре оооо" в неособено добро изпълнение и то няколко пъти поред. Цените са както се казва "народни", всичко е по 2-3 лари. Ние решаваме, че е време за първия пир на пътешествието и всеки си поръчва по поне две неща и всички опитват от тия на другите. Моите са хачапури с бобец и шашлик, Жоро някакъв кебаб и забравих какво, а на Гого са най-странните - пелмени с месо и шкембе-чорба със свински крак вътре. Сервитьорката му казва, ааа не, това не е за туристи, сигурен ли си, щото много хора искат да го опитат пък после не могат да си го изядат. Гого я убеждава няколко минути, че е твърдо решен на грузинско шкембе и накрая тя склонява, обаче го кара да си го изяде всичкото. И най-веселото са каните с бяло винце с които се наливаме една след друга. Много ми хареса бялото грузинскоо вино, червеното също е хубаво, но не ми направи чак такова специално впечатление. Сега Гого ще иска да спори с мен, добре че не пише той дневника. Силуетът на Гого на стената прилича на Сталин. Много сладка приказка ни тръгна, разказваме си приключения от близки и далчени земи и периоди. Чувам за пръв път историята за Маскения бал (която попада под юрисдикцията на бележка 3, сори). Чувам и за Жоровото пътешествие до Констанца с Мънин и Теодор. Жоро просто искал да отиде на моренце и да си почине малко и да се види с приятели, затова отива при Мънин във Варна. Теодор дошъл с колата да ги види. Жоро си мисли, че може да отидат до Шумен да се поразходят. Мънин, като чул думите "Теодор" и "кола" и мозъкът му защракал (точно по онзи начин, по който и нашите мозъци защракват като нова транспортна опция изведнъж се появи и трябва да се ютилизира). И казал - Ай да ходим до Вама Веке през границата. Теодор пък като чул "граница" и очите му светнали, и така Жоро се озовал за пореден път завлечен да ходи в Румъния преко волята си. Разказва историята все едно се оплаква, ама всъщност е доволен и впечатлен, знаем си го, пък и човек не събира на едно място хора като тия тримата, без да очаква да се случи нещо от тоя сорт. Много истории и от Ню Мексико има, включително как всички американци били изумени като чули, че Жоро иска да ходи от Санта Фе до Бостън с влак и му казали, че това НЕ СЕ прави. Циклим за колко е важно да се избират правилно компаниите за пътешествия и как всеки допринася с нещо към пътешествието и към общото настроение и колко чудесно съм избрал групичката сега; обсъждат се и потенциалните резерви ако някой не може или не иска да дойде на Следващото пътешествие и такива има достатъчно, също много добре. Жоро пуска история как той в Сокоро си имал две аверчета, обаче единият имал колега супер-досаден кореец, който Жоро не допуснал на общото им пътешествие, щото тоз само се мъкнел и мълчал и сдухвал всички; аз също споделям как съм отказвал някакви хора от пътешествия, защото не са подходящи за групата или затова да можеш да си говориш с тях няколко дена без да им се изнервиш. Знам, жестоко е, но понякога трябва да се направи, лидерите си поемаме отговорността. После минаваме пак на по-весели и смешни истории. Гого започва да ни убеждава, че трябва да ходим на партииии, без да споменава какво точно парти има предвид и къде очаква да го намерим. Жоро пуска идеята за диня, която да ядем на закуска. Аз обичам диня, ама на закуска никога не съм я ял (утре сутринта ще се разбере защо).
Раздумката продължава поне един час след като сме се нахранили обилно и пак трябва да търсим сервитьорката навътре, за да и платим.

Излизаме от заведението и тръгваме на среднощна разходка. "Хайде на парти, защото в този град има толкова прекрасни дървета и всички те трябва да бъдат оценени!" - възкликва Гого. Слизаме надолу към центъра и изскачаме на моста. От тоя мост има супер-невероятната гледка, във всички посоки! Този град наистина си струва, наистина е чудесен. Връщаме се наобратно по осветения нов пешеходен мост и Гого обяснява, как в този град модерното изкуство не изглежда ненамясто сред старите църкви, ами чудесно се вписва и преплита. Правим малка почивка след моста и продължаваме да се мотаем из града.  Вървим по улицата и единия крещи "ПАРТИИ ПАРТИИ, ето тука има яко ПАРТИИИ, този град е целият ПАРТИИИ", а другият повтаря - "супер-добре ще е да си вземем една диня, да я срежем утре сутринта, дали пък ще се смести в хладилника на хостела, дали да не я вземем студена от вечерта направо, за да се охлади по-добре..." и разни други неща в същия дух. Аз пък гледам надолу, щото като преям гледам надолу.  Трябва да теглим пари и тръгваме по улицата да търсим банкомат. Три поредни нещо не искат да дават пари на Жоро, което е повод за леко раздразнение (което обаче не прераства в безпокойство, имаме пари за смяна ако стане необходимо). Накрая Жоро отива в някакъв магазин да купи диня. На нас с Гого ни хрумва, че ще е чудесна идея да влезем след него в магазина, да му извием ръцете отзад и да кажем - този човек е арестуван от КГБ за държавна измяна (мда, винце, поне три кани). Обаче не уцелваме в кой магазин е, а и той не купил диня, а пък като опитваме маневрата на средата на улицата се оказва, че не сме достатъчно силни/координирани. Отиваме на площада с гигантския свети Георги, където Жоро прави последен опит с банкомат, а ние с Гого обяздваме бронзови грифон. Не се обяздват лесно тия животни, крилата им са на най-неподходящите места.

Накрая w 1.30 се прибираме в хостела изтощени, без диня и се разбираме, че Жоро ще стане рано и ще сменя пари, а ние с Гого половин час след него.