2. Ден Първи - среднощна разходка, първи стъпки в Грузия, метрото, в очакване

Кацам в 3,25. Първото ми впечатление от Грузия е, че има монументална сталинистка сграда с пилон до летището, а второто - че въздухът е по-топъл от този в самолета и то с поне 6-7 градуса. Граничният контрол трае тридесет секунди, аз естествено съм пръв там и ето ме, излизам. Има огромна тълпа посрещачи, това е най-голямата група посрещачи, която някога съм виждал, сигурно щото всички самолети кацат посред нощ. Туристическата информация на летището работи и награбвам карта на Тбилиси и брошури. Сменям си 5 евро за 12 лари, да имам за метро и закуска. Ято досадни таксиджии се спускат върху излизащите като лешояди, но с няколко твърди не-та ме оставят намира. Паркингът пред летището е рай за любителя на регистрационни номера, пълно е с арменски, азерски, ирански, руски и дори разни други. Какви ли са на Абхазия номерата? Пред летището е гарата, на която на светлинно табло на два езика пише, че има влак за града в 4, в 8, в 13 и в 18 часа. Че четири часа е след двадесетина минутки, казвам си аз и решавам да се позавъртя малко край гарата. Вътре няма жив човек, няма и следа от влак. Пред вратата местен тип ми казва на руски, че влак няма до осем, както съм чел и на разписанието в интернет. Брейй, в тая държава всички говорят руски, чувствам се горд, че и моите умения в този език не са лоши. (Това е щото още не съм срещнал Жоро). Ами значи време е да тръгвам по дългия път пеш към града. (Вървя пеш, защото кацам в 3 и така или иначе няма какво да си правя с времето до срещата ми с другите в 7.15, поне да поспестя от обирджийските таксита от летището, които имат "твърда цена" от 25 лари).

И така започва безкрайното вървене. Дървета с варосани стебла са насадени в дупки насред тротоара и от двете страни на пътя. Не може да се стопира, защото повечето коли са таксита, които и без това спират край мен и ме офертират за огромни суми. Пред магистралата има огромен грозен соц паметник като стълб. По самата магистрала пък има допълнителна алея от всяка от двете страни, по която си вървя. Не е пестил парите за пътищата тоз съюз, това тук е егати асфалтената безсмислица всъщност.По спирките пък има табла с електронни часовници. Точно в 4.44.44 виждам първата си котка в Грузия край една крийпи соц спирка пред която е построена малка спретната такава с електронен часовник. Повечето капаци на шахтите липсват, та е малко опасно да се заблее човек докато върви.

Отдясно се зареждат блокчета с пъстри балкони, а отляво жп=линии и вагони. Почва да се усеща умора. Съмва се постепенно. Минавам край огромен стъклен мол, който ще бъде открит скоро и през 2-3 огромни надлеза. Къде е това метро, вече от два часа вървя. Накрая питам чичка на една бензиностанция дали е наблизо метрото и той ми сочи един подлез наблизко. Егати апокрифното метро, никакъв знак, ни нищо, едно М да бяха сложили, а то подлез, който води до друг по-мръсен и тъмен подлез с магазинчента и до една затворена врата пред която чакат някакви хора. Точно 5.58 е, в 6.00 вратата се отваря и идва следващата изненада - в това метро човек не може да си купи единичен билет, трябва му карта към която да се пише. Карат ме да изчакам някого, накрая идва едно бабе, плащам си и ме прекарват с неговата карта. После гледам - пише си на един лист, че това била системата и че картата струва 2 лари - еми супер, спестиха ми ги.

Вътре е усойно и притъмнено. Лампите пускат убита светлина, няма украси по стените, а всичко е написано само на грузински. И във беличкия влак с червено пак е така, няма нито един надпис. Но пък съобщават имената на спирките по уредба , на грузински и английски. Вобще в тая държава се говорят много езици, но само един се пише. Спирката на гарата е покъртително тъмна и неприветлива, напомня на Петуелринг в Мюнхен отпреди 6-7 години. Супер-дълбоко е и има много дълъг ескалатор, който си има лелка в будка на входа (сещам се за венковия коментар след като ходи в Русия, че държава в която оператор на ескалатор е легитимна професия - никога няма да се оправи). От метрото илизам от възможно най-грешната страна, далеч зад гарата, при някакви маршрутки и таксиджии и дупки.
Шляя се наоколо, докато стигна пред гарата, където има гигантска кръгла дупка, покрита с пластмасови плоскости, сякаш някога е било фонтан но е бил затрупан с боклук. Вземам отпред гарата Грузинска изненада" за мен и другите (алтруист съм си аз) - три закуски, нито една от които не знам какво съдържа и се паркирам да чакам с гледка отвисоко, за да си починат крачката и да имам масичка за писане в дневника. Но ето, 7.12 е, 3 минутки до срещата, а господата съименници на страната още ги няма. Нищо де, от разписанието излиза, че няма влак в 7.30, а чак в 8, но пак не е съвсем ясно. Ае можех да поразцъкам и тая азбука, ама не ми е било приоритет.