5. Ден Първи, Мцхета, катедралата, легендата за света Нино

Пристигаме на така наречената "автогара" Дидубе. Тук има безброй много маршрутки, паркинги, в които тия маршрутки се тълпят, хора които продават зеленчуци и една огромна празна сграда в която нищо не се случва и никой не може да те упъти. След 2-3 питания накрая ни водят до маршрутката, която тъкмо тръгва, но следващата веднага се паркира, май е след десетина минутки. Часът е 15.00

Точно в момента в който решавам да дам на Жоро като ковчежник останалите ми от сутринта лари в маршрутката се качва момиченце на максимум 4 годинки, което почва да проси много активно, прекалено активно за нашия вкус. Хваща Жоро за ръката и почва да го удря, а ние не знаем какво да правим, щото толкоз малко дете не върви да му зашиеш един през лицето. Накрая другите пътници го изгонват, а то просто отива на друга маршрутка. Разсъждаваме за този особен занаят, с когото току що се сблъскахме, а Жоро се чуди как да си измие ръката щото детето беше освен всичко и върховно мръсно.

За 20 минути стигаме до Мцхета, чийто мост е далеч на изток извън града. Оставят на едно площадче с новичка църква и кметство. Другарите ми ме питат какво правим тук и какво има за гледане, казвам им, че това е стара столица, център на "грузинщината" - това е като българщина, ама местния вариант, и религиозният център на страната, а за гледане има една катедрала и една древна църквичка на супер-висок хълм срещу града. Тръгваме надолу към центърчето. Пред една врата Гого вижда градина и влизаме с надеждата да е ботаническа, но наличието на гол човек на тераса ни подсказва, че просто сме влезли в доста украсения двор на някакви хора. Обяснявам защо Азрбайджан е една изкуствена и по-лошото нелегитимна държава, тъй като мнозинството от азерския народ живее в и е международно представен от друга държава - Иран, а режимът в Баку е на някакви хора дето си играят на държава с малка част от този народ. Затова и азерите се опитват да си припишат историята на Кавказка Албания, въпреки че тя е християнска държавица с арменскоподобна култура - щото по този начин се разграничават от огромната бройка истински азери в Иран, нещо като приемането на Александър Велики и древната македонска династия като прародители на днешните македонци в името на разграничаването на народа от всички комшии и легитимизирането на сегашната държава, която съществува за пръв път в историята от 20 години. Гого нещо ме бъзика, крещейки "Алиев е герой", ще видим дали ще е толкова наперен в Армения.

Стигаме до оградената от всички страни с крепостна стена укрепена катедрала. Пред нея се продават различни сувенири, както и традиционният грузински деликатес - нещо като пистил с ядки по средата на въженце, наричани от Гого, а в последствие и от нас - грузински дилдота, заради характерната форма. Решаваме да си вземем две дилдота да ги пробваме, а пък ако ни харесат - може да си вземем и за вкъщи. Ама не ни харесват, аз директно отсъждам че такова нещо повече няма да ям, Гого както обикновено е по-развълнуван, но от двете дилдота остават половинки, които после с дни наред да предлага насам натам и никой да не иска.

Катедралната крепост има портал от изтоната източната страна и камбанария като част от стената. Както по-нататък ще се окаже и двете май са характерни за грузинските църкви. На портала ни предлагат гид за 15 лари, но ние решаваме първо да я видим самички, а после евентуално ако ни хареса - да си викнем гид. В това време аз съзирам чешмичка и бързам да се налоча с вода. Готово, светът е друг като си напълнил търбуха със бистра студена водица в горещия следобед. Отвън църквата изглежда много внушителна, впечатление прави зеленият отенък на древните камъни по стените (иначе всичко старо в грузия е едно такова тъмножълто), както и наличието на миниатюрни църквички над портите и по кулите (30 см скулптурка на църква, вместо кръст)

И ето най-после влизаме в първата грузинска катедрала, центърът на грузинската култура и религия. Първо, на очи се набива гигантският Исус, който те гледа право отпред, във вид на фреска нарисувана в апсидата. Там често се мъдрят Исусовци, но този е от най-огромните, които съм виждал. Украсите по колоните са много впечатляващи - супер е различно от повечето църкви по света - още седмица това ще остане най-интересната църква, която някога съм виждал. Правят на Жоро забележка, че трябва да се завие с нещо, поради това, че са му къси гащите - той отива и се завива в абсурдна синя пола на черни точки. След бегли обяснения от Гогова страна колко е  хубаво тука и колко интересни неща се виждат по стените отстрани - решаваме да викнем гидката. Изпращаме Гого със заръката да се спазари за 10 лари някакси, той протестира и спори, че не е Венко и че това е услуга, за която човек си плаща и че нямало да се пазари. След малко идва с гидката и става ясно, че всъщност е пуснал два лафа и наистина ни е спазарил за десет лари, щото сме били "студенти".

Младата дама е нисичка и пълничка, казва се Мария и се кани да ни разкаже ред чудни приказки за тая катедрала. Започва от големия Исус, но бързо минава на историята за света Нино и основаването на грузинската църква, което се е случило точно, ама точно на това място. Легендата е една от най-веселите истории, които съм чувал в християнски контекст: Едно време в Йерусалим, по времето на Разпятието имало двама грузински търговци (тук трябва да не се пропусне намека, че Грузия е съществувала по онова време). Те купили робата на Исус и решили да я донесат в Грузия. Донесли я в Мцхета и тук по някаква причина една мацка, на име Сидония я хванала и от вълнение, че това е робата на Самия Исус - се гътнала, гушкайки робата. Решили да погребат мацката заедно с робата и на мястото поникнало кедрово дърво. Три века по-късно, в Грузия дошла света Нино да покръства хората и си мислила, че отива на някакво съвсеем нормално място. Но не би. Всичко вървяло много добре и като се покръстил и царят той рекъл - "аве дай да направим някъде катедрала" и тогава верните му велможи му напомнили, че в едно селце е погребана робата на Исус и там някакси най-би-вървяло. И отишли там да правят църквок, обаче там нали стърчи гигантски кедър. И царят заповядал кедърът да се насече и да направят от него греди за църквата. Обаче не щеш ли - една от гредите почнала да левитира (това е думата която обиайно се употребява в тая история) и да капе животворна мъзга от нея. И дошла света Нино, със своя странен жезъл и три дена или колкото там е необходимо се молила, докато левитиращата греда паднала и направили църквата. Тази легенда е изобразена в почти всяка грузинска църква по следния начин. Има една не много дълга греда, която хвърчи над земята. Директно под нея е закопана жена с роба. Наоколо са насъбрани около десетима души, на видно място сред тях е света Нино, която има жезъл, който е като особен извит кръст и е направен от лоза.Света Нино обикновено гледа доста съсредооточено, с поглед който показва недоволството че е изтеглила най-абсурдната легенда от торбата с легендите. Тук е първото място, където се сблъскваме с тази картина и тази история, но ще има и още. В резултат на случилто се тук преди 1700 години катедралата се нарича Светицковели. И вие ли си помислихте, че има нещо общо със "свети"? Мне, това е грузински, нищо няма нищо общо с индоевропейските езици - Светицковели значи животворна греда. Сегашната църква датира от 1029та година, а повечето фрески, които наблюдаваме са от 17ти век.

До дясната (южната) стена на църквата има малка капелка, като църква в църквата, която репликира църквата в Йерусалим. Мария ни води до най-богато изрисуваната стена и ни обяснява, че това е е една от малкото църкви, където има зодиак, който по принцип не е християнска символика на стената и никой не знае защо е там. Край него има като розово море от невероятни животни и тя също е доста озадачена от това. Гого обаче вече ни е обяснил, че това е Страшния Съд. Не за пръв път хващаме Мария в грешка или в това, че ни сервира масовата версия за всички туристи - едно от първите неща, които каза е, че грузинската азбука е една от 14те азбуки в света (14? аз мога да изброя 30тина) и че е създадена 4 века преди новата ера...ммм, някой май си добавя векове писменост без да има паметници, а? После докато се дивим на това как църквоногрузинските букви не приличат никак на съвременните, тя ни обяснява как тая азбука не била променяна от 13 век и не може да отговори на въпроса защо не може да чете тия букви тогава. Вътре в една капелка зеленият ефект на камъните е по-ясно видим - питаме я, и тя обяснява, че се е ползувал зелен базалт на места. Олтарът също е с този зеленикав цвят, но про по-близка инспекция се оказва, че е покрит с гипс и после боядисан.
На пода са гробовете на първия (онзи със свети Нино) и последните двама грузински царе, дето руснаците мощно ги прецакали и излъгали, в характерен стил. Питам къде са другите - Давид Строителя, Тамар? Мария ми отговаря, че повечето са в Гелати в Кутаиси, Давид примерно бил погребан на входа, защото искал всички грузинци евър да стъпят върху него, Тамар пък не се знае къде била погребана и това е много много тъжно и цяла Грузия я търси под дърво и камък.

Накрая ни води до голямата мистерия на църквата - как на една фреска горе из въздуха шават две неща, които подозиртелно приличат на летящи чинии. Или на медузи. Или на стилизирани изображения на слънцето и луната. Учените с години се чудили защо има извънземни на фреската, ама аз нещо не им вярвам на тия учени, древните пичове много по-вероятно да са направили слънце и луна, отколкото извънземни. После Мария ни води навън и ни разказва малко за стените (18 век) и понеже питаме за древната църквичка Джвари на високия хълм отсреща. Найважното да се знае за нея е, че е от 6ти век и че вътре няма нищо, тоест няма смисъл да ходим.

След като гидката ни оставя, се пъхаме обратно въпреки протестите на Жоро, че пак трябва да облича полата, въпреки че Мария беше с пола по-къса от неговите гащи. Изказват се и подозрения, че тези специални изисквания важат само за туристи. Колкото повече време седя в тази църква, толкова по-зелена става. Вътре Гого ни разказва разни други неща, които е забелязал. Ей колко сладко е да си имаш историк на изкуството!  Примерно светата Троица не в обичайния си вид, а във вид на трима ангели, които си лафят на маса. Разказва ни и за свети Илия, който умира, качва се на небето в колесница и после се преражда в Йоан Кръстител. Това е интересно, трябва пак да попроуча. Разказва ни как като малък много искал да яде нафора, щото била много вкусна. На излизане пък намира до вратата изцяло посребрена/позлатена икона на свети Георги, както и "честен кръст" - с разни интересни камъни на случайни места. Накрая ис Жоро излизаме и сядаме на една сянка докато Гого си довърши сбогуването с църквата, обикалянето и и други такива гоговски неща. Предлагам на Жоро мъфин и той го изяжда с удоволствие. Пълним вода и си заминаваме. Пресмятам, че днес вече съм изпил точно пет литра вода, а е едва 5 следобед.

На автоспирката пасе крава, а аз си намокрям главата с вода.